Начало

На 1 априn 1935 r..

след ЗО-годишно отсъствие, Дан Колов се завръща в България.

Месеци преди това Дончо се измъчва:

- Хари, да си идем в България, като нея никъде няма!

И ще се върнем без никой да знай...

По този случай Х.Стоев пише: .На гара Драroман митни­чарите видяха паспортите. Дръннали по телефона в София и ние, които мислехме да пристиrнем инкоrнито, се видяхме сред море от народ...

Посрещането в Севлиево и Сенник е още по-вълнуващо. Всеки иска да ro види с очи, да ro пипне, че само по вестници­те ro бяха виждали. Данданията продължава близо 2 часа, а накрая околийският управител предлага файтон до Сенник.

- Пеш съм излязъл, пеш ще се върна - катеroричен е Дончо. И тpъrвa, а след нero и roлемците от района и цялото множество, което не спира да подвиква „Да живей!"

Но най-радостна е срещата с майка му Яна.

До края на лятото той обикаля пo-roлемите rpaдове на страната, в които последователно побеждава световни имена в борбата. Идеята е светът да се обърне към Бълraрия. От  спечелените пари Дан Колов купува пътнически caмолет за авиацията ни, подпомага семейството на колегата си Никола Петров, прави дарения за студенти, деца, бедни. Още при пристигането си от Америка, Дончо изпраща заеми за дaнаци, на всички свои роднини. Подпомага училища и всякакви обществени дела.

През ноември 1933r., когато още странства по света, дарява roляма сума за защитата на Георrи Димитров в Лайпциския процес. И не защото е комунист, а защото, както самият Дан Колов казва: ”Аз съм бьлгарин и не мога да ocтaнa paвнодyшeн към съдбата на който и да е бьлгарин в опасност!”

За Петте години в България Дан Колов отделя много време за срещите си с хиляди жадни да общуват с него.

Бил е кум на не една сватба ,и почетен гост на не едно народно веселие. Иван Хаджийски пише: „Той засрами мнозина , макар че спокойно можеше да сложи парите си в джоба.” Наред със знайните и незнайни дарения, Дан Колов има особена заслуга за развитието на родния спорт. Не само, че предава своят опит, но и създава и обзавежда спортна база в София, в Банкя и на много други места в родината.

36 години по - късно, при гостуването си в България Анри Деглан, дългогодишен шампион на Европа, споделя: „ Трябваше да дойда тук, в родното село на моя спортен противник и още по – голям мой приятел. Това е един безсмъртен спомен, че можах да му отдам последна почит, преди да отида при него един ден ...”

София, октомври 1939 г. е последната среща от близо 30 – годишен победен маратон по най – прочутите световни арени на САЩ, Европа, Азия, Африка, Австралия и Нова Зеландия. Близо 2000 официални срещи (с неофициалните са към 3000) и само 10 загуби. Дан Колов вече е доста засегнат от коварната туберколоза, на половин крачка от смърта, но до край остава човек на честта.

„Дончо е знаел, че това е последната му песен, лебедовата, оная, дето само веднъж в живота се пее ... всичко е хвърлил в тая среща с младия и силен португалец Ал Перейра. Това е бил неговият реванш със смъртта ...”

114 години след раждането на вели­кия българин Дан Колов ви повеждам към родния му дом. Днес той привлича по-скоро посветени по някакъв начин в темата, но не и обикновени туристи. На­дявам се, че по този въпрос тепърва ще се работи.

Няма как да сбъркате къщата

- доста по-голяма и с по-европей­ски вид от местните, стъпила на сами шосето, близо до паметника на Дан Колов.

- Когато Дан Колов отива да се бори във Франция (след успехите му в Америка), изпраща пари на брат си Жельо. Той я построява на мястото на старата. Тук живее цялото семейство - майката Яна и 6 деца. Бащата Кольо Денев (Тревне­неца) умира много млад

Домът на Дан Колов е предоставен за музей от Янка Балканска - внучка на брат му Жельо. Тя самата живее в съседство и днес е на 76 години. Има син, дъщеря и внуци, които живеят в Севлиево.

Дан Колов не успява да създаде соб­ствено семейство и да остави наследни­ци. Известна е само интимната му връз­ка с рускинята Соня Ефремова, появила се в последните години от живота му. Единствената им запазена снимка за­едно може да се види в личната стая на бореца, на втория етаж. Предполага се, че именно тази дама е наследила част от състоянието му.

Част от експозицията е дарена заед­но с къщата от Янка Балканска. Другата част има доста интересна история. Тя е свързана с името на Стефчо Бореца - Те­ната от Севлиево.

Този човек беше голям почитател на Дан Колов и инициатор за създаването на музея след 1980-та. Истината е, че почина скоро, след като голяма част от колекцията му, изгоря в нелеп пожар. Не можа да го преживее... - разказва кмета

От входната врата, веднага вляво, ви посреща черно-бял спомен за един тру­ден, но достоен живот. Тук са родители­те на Дан Колов, първата му снимка като професионален състезател по борба, снимки от периода му на черноработ­ник. Едва 13-годишен тръгва за Унгария с по-големия си брат Деньо да работи като градинар. По-късно в Америка е все по пристанища, ЖП линии, камено­въглени мини, стоманолеярен завод.

Първият медал на Дан Колов не е за спортно постижение, а за работата му като строител на електроцен­трала в щата Айова, САЩ.

Тук е и една от малкото за­пазени лични вещи на боре­ца - конско седло. Правено е специално за него. Той е запален ловец, има вила в Канада, където почива, тренира и ловува. Има и няколко снимки на личните му до­кументи - кар­ти, шофьорска книжка.

Уникална е снимката от легендарна­та среща на Дан Колов с японското чудо Джики Хиген - Удушвача от Осака, Япо­ния. Той е кумир на японските самураи, при това и племенник на император Микадо. По време на борбата се случва така, че за да се защити от смъртонос­ната схватка на Удушвача, Дан Колов му счупва гръбнака и Хиген остава непод­вижен на тепиха. Публиката е ожесто­чена и охраната едва спасява българи­на от линч. Той напуска тайно страната и се зарича повече никога да не стъпва тук", където хората не могат да простят на един чужденец, че в честна борба е победил техен борец':

Тук е мястото за няколко любопитни цитата от описанията на спортни жур­налисти, поместени в книгата на ПетърЛалев.

К. Янков, в. "Спорт": "... В лицето му има нещо свирепо, но в очите се забе­лязва оттенък на една непринудена до­брота, присъща може би само на бъл­гарския селянин. Дан Колов е скромен, любезен, спокоен, когато не се бори. Но когато се качи на тепиха става страшна промяна..:'

Андре Марго, в.,,Л'Ото":,,Истина е, че той малко прилича на горила... Но след това първо впечатление запомняш симпатичен човек с благ поглед. Той ти стиска ръката с една скрита интим­ност на открита душа. В очите му има израже­ние на добряк и то не лъже:'

Значим е факта, че Дан Колов е отказал на десетки предложения от различни стра­ни да смени българското си гражданство. "Защо ми е американско поданство, когато винаги съм мечтал да живея в България... Незная дали някой е изпитвал такава мъка към родината си, както аз. Напуснах я като момче и макар че не зная нищо за нея, тя ми е свидна повече от всичко на света.

Чувствам се силен, защото съм българин..:' - така мисли Дончо, когато е на З8г. и вече милионер с прекрасна възможност да ус­трои богато живота си в Америка.

С пристигането си от Америка Дан Ко­лов за първи път донася в селото железни прибори за храна. До тогава са използва­ни само дървени. Той е бил изключително възпитан и с вкус към облекло и обзавеж­дане.

На втория етаж е личната стая и смърт­ният одър на Дан Колов. На стола още се различава надписът "Български лъв': Тук може да се види бамбуковият бастун и последният запазен костюм, френско производство.

Вървим от единия край на селото към другия, където е местната църква и гробът на Дан Колов. Старото име е Чадърлии - от чадър. После покрай чадъра идва сянката и става Сенник. Населението е било изця­ло турско. Тук е имало 7 джамии, а най­ - голямата е била на мястото на днешната църква. След Освобождението става из­цяло българско, християнско.

-Родовете ни слизат от планината след дълго укриване. Наоколо има и останки от по-стари времена.